Според историческите и археологични сведения, сегашната територия на България може би е първият географски регион в света, където са се отглеждали лозови насаждения и се е произвеждало вино. В „Илиада” на Омир се говори за плътното, сладко вино от тракийския град Исмарус, което ежедневно се доставяло с кораби на ахейците до техния лагер пред стените на Троя, а гръцкият историк Ксенофонт съобщава за пир на тракийския цар Севт (424 – 410 г. Пр. Хр.), където виното се поднасяло ритуално в животински рог. Пак тук за първи път в историята е създаден декрет за подкрепа на лозарството през 2 век, както и забранителен закон през 802-814 г. сл. Хр. по време на управлението на хан Крум. Покръстването на българите през 9 век дало импулс на винарството, като придало нов смисъл на консумацията на вино, а писмени доказателства от онова време ясно говорят за разнообразие от вина според сорта и качеството.

Периода на Османското владичество е труден за винопроизводството, но то успява да се запази, главно благодарение на факта, че виното играе важна роля в християнските ритуали. С появата през 18 век на съсловие от заможни българи, консумацията на вино започва отново да се популяризира и нараства търсенето на по-качествени вина. Развива се пазара за износ, главно на червени вина от черноморския район. Окуражителни бележки от чуждестранни посетители на България спомагат за това.

След като България възвръща своята независимост, винопроизводството е в сравнително добро състояние, според статистиката има 50 000 лозя, но филоксерата поразява тежко насажденията. Френският професор Пиер Фиела, извикан за консултант, споделя опита си в борбата с вредителя, както и дава ценни съвети за организиране на насажденията по райони и сортове. Експериментална станция се установява около Плевен 1902 година и по-късно се превръща в институт.

През 20-те и 30-те години лозарството и винарството се разрастват благодарение на създаването на кооперативи по западен модел, предимно френски и австрийски. Средния капацитет на винарните е от 500 до 1 500 тона. В периода на „Желязната завеса” производството на вино е одържавено, монополизирано и поставено под контрола на властите. Основния пазар е Източния блок, социалистическите страни и стандартите са занижени. През 80-те, държавното предприятие Винпром се отваря за международните пазари. Оттогава и особено след 89 година, когато сектора отново става частен, българското винопроизводство се развива стремглаво според всички достъпни стандарти и технологични нововъведения.

По последни данни на територията на България има 97 хил. хектара лозя, 80 промишлени винарни с производство на всяка между 1 000 и 60 000 тона. Тенденцията е да се набляга на „международни” винени сортове като Шардоне, Сувиньон Блан и Траминер. Български вина се изнасят към Великобритания, Ирландия, Германия, Холандия, Скандинавските страни, САЩ, Япония, Полша и бившите републики на СССР. Делът на износа към Англия е 25% от общия.

Райони

Според постановление на Министерски съвет № 162/13.07.1960 г. България е разделена на пет лозаро-винарски района.

- Дунавска равнина (Севернобългарски)
- Черноморски (Източнобългарски)
- Розова долина (Подбалкански)
- Тракийска низина (Южнобългарски)
- Долината на Струма (Югозападен)

Дунавска равнина

Севернобългарският район се характеризира с умерено-континентален климат с горещо лято и голямо количество слънчеви дни. Обхваща централната и западната част на Дунавската равнина, южния бряг на Дунав и прилежащите му райони. Разпространени са сортовете "Мускат отонел", "Гъмза", "Каберне совиньон", "Мерло", "Шардоне", "Алиготе", "Памид" и други. Тук се произвеждат сухи бели вина, пенливи вина по класическа технология и качествени червени вина, които се характеризират с богат плодов аромат и свеж вкус.

Черноморски

Тук се намират около 30% от лозята. Eсента е топла и продължителна, което е много благоприятно за натрупването на достатъчно захари за получаването на фини бели полусухи вина. В този район са концентрирани около 53% от белите сортове грозде в т.ч. "Димят", "Ризлинг", "Юни блан", "Мускат отонел", "Траминер", "Совиньон блан", който тук дава отлично по качество грозде. В този район се произвеждат едни от най-добрите наши сухи и полусухи вина, които съчетават приятен плодов аромат, плътен вкус и елегантна свежест.

Розова долина

Подбалканският район се разпростира на юг от Стара планина и има два подрайона - Източен и Западен. По южните склонове на Стара планина и в долината между нея и Средна гора се отглеждат основно сортовете "Червен мискет", "Ризлинг", "Ркацители", "Каберне совиньон" и "Мерло". Тук се произвеждат главно бели сухи и полусухи вина, по-малко червени и ароматизирани вина. Вината са с характерен приятен плодов аромат, свеж и хармоничен вкус. Тези от местния сорт "Червен мискет" са едни от най-добрите представители на белите вина у нас и се отличават с богат плодов аромат, елегантно тяло и нежен, запомнящ се послевкус.

Тракийска низина

В Южнобългарския район климатът е умерено-континентален с добро разпределение на валежите през целия вегетационен период. Включва централните части на Тракийската низина и части от Сакар. В този район са концентрирани повечето от червените сортове грозде. Отглеждат се "Мавруд", "Мерло", "Каберне совиньон", "Червен мискет", "Памид" и други. Климатичните условия на района, защитен от остри северни ветрове, благоприятстват получаването на богати, плътни, запомнящи се червени вина от сортовете "Каберне совиньон" и "Мавруд". Добрите вина от местния сорт "Мавруд" се ценят особено много, защото съчетават аромата и вкуса на червени дребни плодове, подправки и треви.

Долината на Струма

В този район са включени югозападните части от страната. По размери не е голям, но притежава специфични климатични особености, приближаващи го до средиземноморските области. По долината на река Струма се отглеждат местният сорт "Широка мелнишка лоза", "Каберне Совиньон" и "Мерло". Получените вина се характеризират с топли южни тонове в аромата, с пълнота във вкуса и богатство на общите впечатления. Особен интерес представляват вината от сорт "Широка мелнишка лоза", които са богати и достатъчно обемни и при стареене придобиват екзотични и много приятни нюанси във вкуса.

Използвани са материали от лозаро-винарската карта на Националната лозаро-винарска камара.

Сортове

- Каберне Сувиньон - 14%
- Ркацители - 14%
- Мерло - 12%
- Памид - 11%
- Червен мискет - 8%
- Димят - 6.5%
- Мускат Отонел - 6%
- Шардоне - 2.7%
- Гъмза - 1.6%
- Ризлинг - 1.3%
- Широка мелнишка - 1%
- Сувиньон Блан и Траминер - 1%

Информация за отглежданите в България сортове вино

Реклама

Акцент

Летен празник на Южна Африка 2010

30.06.2010 По повод финалите на Световното първенство по футбол ЮАР 2010 Българо-Южноафриканска търговска камара съвместно с Посолство на Южна Африка в България организира Летен Празник на Южна Африка - Прочети ...

Вход

 

Членове

Инжстройинженеринг ЕООД
Строителство
www.ingstroyvarna.com
Трансстрой ЕООД
Строителство
www.transstroy-varna.bg
Екструд ООД
Проектиране, 3D визуализации
www.extrude.biz